КОГАТО ПАРАТА ДВИЖЕШЕ ВЛАКОВЕТЕ

Животът на железничарите и особено този на локомотивния персонал изобилства с най-различни, понякога невероятни за обикновения слушател преживелици и случки. Те са неизбежни поради разнообразната и сложна обстановка, при която протича трудовата дейност на тези хора. Често за работата на един локомотивен машинист се казва, че е тежка и отговорна. Но мнозина не знаят колко точни и верни са тези думи в конкретния случай.

Ранна сутрин. От локомотивното депо излиза железничар с кожена полушубка. Забързаните към работните си места хора се разминават с него, настигат го, някои дори не го забелязват, а той крачи уморено към своя дом. Това е машинистът на един от нощните бързи влакове. Допреди час му е бил поверен животът на хиляди пътници. Много често чуваме оправданието: „Да се греши е човешко!” Но през изтеклата нощ, когато е „летял” в непрогледната тъмнина с влака, той е нямал право на грешка. А колко му е струвало това? Изминати са неколкостотин километра с висока скорост и борба с времето. Възприети са и са изпълнени показанията на стотици семафори и два пъти по толкова други сигнали и знаци. Машинистът трябва да познава пътя в план и профил до най-малките подробности, неговите слаби места, положението на гарите и тяхната специфика. Наред с това той трябва да има предвид възможностите, особеностите, характерните звуци при движението на своята машина и да следи нейното поведение. Зрение, слух, мисъл, усет за действащите върху влака сили и, ако щете, професионален рефлекс са били изострени в продължение на часове, до последния изминат метър от повереният му локомотив. И така през целият трудов живот на машиниста.

Общо дело на многохилядния железничарски колектив са неизбежно съпътстващите железничарската професия разнообразни, специфични и сложни дейности, които трябва да бъдат организирани точно и съгласувано върху цялата територия на страната, докъдето достига железопътната мрежа. Колкото по-съвършена е тази организация, толкова резултатът от работата на железопътния транспорт, изразяващ се във висока превозна способност, точност, сигурност и удобство, е по-добър. Но както успешното функциониране на всеки сложен жив организъм, съставен от множество органи и клетки, зависи от тяхната съгласувана работа, така и в железниците общият резултат се постига и пряко зависи от правилните действия, от синхрона между отделните служби, поделения, звена, бригади и даже от работата на отделния труженик.

Стоманените артерии на родината пулсират непрекъснато. По всяко време на денонощието са на път стотици локомотиви и хиляди вагони. Поради значително по-малкото съпротивление при движението по релси, за железопътния транспорт е характерна голямата превозна способност, едновременното транспортиране на големи маси от товари и пътници. Нещо обикновено е с един влак да бъдат превозвани наведнаж няколко хиляди души или няколко хиляди тона товар – постижение, немислимо за останалия сухопътен транспорт. От персонала, непосредствено зает с возенето на влаковете, се изискват специфични познания, съобразителност, професио-нален опит и усет за широк диапазон дейности.

4

Понякога, по различни причини, се създават по-малки или по-големи затруднения и критични ситуации. Някои от тях могат да застрашат живота на хора или да доведат до унищожаването на материални ценности. Много често успешният изход от подобни положения зависи от знанията, уменията и съобразителността на няколко или дори само на един човек. В историята на нашите железници са известни много случаи на проявена съобразителност, себеотрицание и героизъм за предотвратяване на най-страшното.

Когато се слушат или четат подобни разкази не трябва да се мисли, че едва ли не всяко пътуване крие опасности и приключения, емоции и несигурност. Изградената организация на движението при железопътния транспорт, която непрекъснато се е усъвършенствала и продължава да се усъвършенства, е създавала винаги по-голяма сигурност в сравнение с останалите видове транспорт, за което свидетелства статистиката на произшествията. Искам да почертая, че повечето от затрудненията, критичните ситуации, нещастните случаи, авариите и катастрофите в железниците се дължат не на принципната същност на този вид транспорт или на липста на регламентирана организация на експлоатацията, а преди всичко на недобросъвестно изпълнение на служебните задължения, на липсата на индивидуален опит, знания, съобразителност и много малко на случайност и на непреодолима сила.

В книгата не се спекулира с нещастните случай в железниците. Разка-зани са по-скоро отделни интересни моменти от живота на локомотивния персонал: поемането на риск в разумните граници, постъпки в критични ситуации, среща на човешки характери, другарска взаимопомощ.

Предлаганите на читателя спомени нямат характера на обикновен художествен разказ, защото в тях има и много отклонения с технически описания на различни дейности, при работата на локомотива. Преди всичко те са епизоди от началния период на моята работа в железниците, свързан с експлоатацията и ремонта на парните локомотиви. Участващите в тях хора са действителни лица и имената им не са измислени. Освен това в изложението са намерили място редица подробности, характерни само за експлоатацията и ремонта на парния локомотив, които не могат да се видят и изживеят вече по нашите железни пътища, поради неумолимия ход на техническия прогрес. Накрая, но не и на последно място по значение, систематизирането на една малка част от моите спомени, представлява сърдечната ми признателност към тогавашния колектив на Локомотивно депо София и към всички, с които ме е срещнал животът и които са помогнали за успешното ми представяне в моя втори университет – Нейно величество практиката. Знанията и опита, които получих през този период от своя живот, хората и машините допринесли за тях, няма никога да забравя.

София, 1974 г. Авторът