Първият железничар в Деяновия (Димитрунковия) род

В настоящото електронно издание са събрани железничарски спомени от службата ми в БДЖ. Тука са железничарските спомени намерили място в отпечатаната през 1988 г. книга „Когато пáрата движеше влаковете” и други, включително такива, които не са свързани само с парната тракция. Има и преразказани случаи, в които нямам пряко участие, но в които се изясняват някои обстоятелства за един или друг конкретен развой на събитията, касаещи локомотивната служба в БДЖ.
В края на всеки спомен е отбелязана дата (месец и година), когато е написан текста. Имената на железничарите, споменати в разказите са автентични. Имената на гари, структури, длъжности в йерархията, служби и местности са според действащите имена към описваното време. Където е необходимо, наред с наименованията по време на действието са споменати предишни или по-нови имена.
В периода от 1948 г. до 1990 г. официалното обръщение към други лица е „другарю” и „другарко”. То се въвежда със заповед на МЖАВС (Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения) № 117 от 5 април 1948 г., където е написано: „в системата на транспорта се въвежда обръщението „Другарю” и „Другарке”, вместо „Господин” и “Госпожо”. Това е една от множеството аномалии, на които бяхме подложени по времето на „социализма”. За автентичност на изложението, такива са и обръщенията (където се използва пряка реч) в поместените тук спомени-разкази, със случки и събития станали през горепосочения период (между 1948 и 1990 г.). След 43 години, официалните обръщения в страната са отново променени. По-специално в железопътния транспорт, това става със заповед на Министерството на транспорта № РД-08-267 от 15 август 1990 г., в която е написано: „Във връзка с надпартийния характер на железопътния транспорт и в съответствие с установилата се демокрация…. и т.н.”, са въведени отново традиционните за нашата страна обръщения: „господине”, „госпожо”, „госпожице”.
При подреждането на материалите е положено старание, отделните спомени да са онагледени със снимки или други илюстрации, съобразно темата на разказвания случай и по възможност, с снимки на съответния подвижен състав, когато участва такъв. Снимките са от личния архив на автора, от архивите на приятели и от публикувани печатни издания.
Изложението не претендира за подреденост, каквато се изисква за печатните издания, нито за спазване на всички правила на полиграфията, относно различните шрифтове, допълнителните текстове, форматирането на наборните полета и илюстрациите.
Настоящото електронно издание е предназначено за разпространение като спомен между приятели, колеги, близки и познати, с които сме имали обща работа, общи интереси или просто ни е срещнал живота.

София, 2011 г.